Близо от далече |
Тъй
дълги са дните без теб,
а нощите ... прегръдка - тъга.
Болезнено свита е душата ми,
липсва й твойта душа.
Къде
си?
Защо тъй дълго мълчиш!
Нима
можеш спокоен,
без моя глас да заспиш!
Ден
след ден
нижат се безрадостно дните.
И
даже слънцето
в мрачни облаци се скри.
Пареща
болка разкъсва гърдите,
самотно сърцето тупти…
Знам, в друга вселена,
много, много далеч,
ти
също копнееш за мен.
Знам, на земята,
утро след утро
срещаш зората тъжен без мен…
утро след утро
срещаш зората тъжен без мен…
Звъни
телефонът….
Радост бликва в мига!
Топъл
поздрав… усмивка….
Пак
е щастлива наш'та душа!
© Пепа Рашева
Внимание! Този стих е обект на авторско право.
Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с
посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с
комерсиална цел без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!
Lyha mnogo lubov!!!
ОтговорИзтриване