Живот и за другите

Да оставиш диря след себе си,

да оставиш пътеки от труд,

да носиш блага и за другите,

нима има по-важно от туй?

Нима можем щастливи да бъдем,

ако живеем просто така -

без да мислим и без да създаваме

красота във дела за света?

Нима можем спокойно да дишаме,

щом деня си за нас го пестим,

за околните нам да забравяме,

а в леглото блажено да спим?

Нима можем така да пилеем

повереното време, дори без заслуги?

Не! В този свят се живее

споделено само със други.

© Пепа Рашева

9 октомври 2019

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!