Като Феникс

Самотата  тиха, зловеща

като призрак  в тъмен затвор,

тя  завързва душата човешка,

впримчва здраво мечтите без  взор.

Бавно изпива, топи неусетно

щедростта, влязла с нея във спор

И отрязва  крилете, не свети  

радостта във очите, в отпор.

Посивява светът,  небесата

и не виждаш лъчи в синева,

а от вътре Гласът ти нашепва:

Потърпи, идат дни без тъга

Като Феникс душата безгрешна

се възражда след  всеки провал

Пред духа, непокорен човешки,

не прекланя се, без страх и без жал

© Пепа Рашева

    11.2018г

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!