Муза

Самотата обича ме страстно,

неуморно в сърце ми се скита,

спътник чудат, следва ме вярно,

муза вълшебна и даровита.

Ревнува ме пази от мъжки обход,

не й пука, че тонове тежка е.

С мъка я нося, превивам гръбнак,

да я опиша, не лесно е.

Тя стихове пише, римува в захлас,

думички пъстри със щрихи горещи.

Те рани превързват, балсам са за тях,

в сърцето ми ангелско с болки човешки.

Ще литна тъжна ли от земята -

уморена от битки със егоизма!

Но обсебила е музата ми душата,

дано оттатък, светът е различен!

© Пепа Рашева

1 ноември  2019

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!