Прошка

Живея  борбено, летя с победен марш,

понякога щурмувам поредното начало,

друг път творя поезия със жар

и няма време да я карам криво – ляво.

Душата ми е толкоз необятна,

светът от вътре тъй безмерен и красив…

Защо ли вярвам си, че видна е за всеки,

Вселената ми вътрешна как свети!

Постъпките ми уж добре са преценени,

съзнателно старая се да влагам доброта,

но често в гърлото ме стяга

от нечовешката човещина.

Уж всички хора сме еднакви,

крака, ръце, едно сърце..

И все пак разликите са така големи -

не срещат се човеци, а  вселени!

Защо ли толкова различни са земляните?!

Едни във злоба, завист, жлъч,

агонизират всеки ден.

Други стараят се доброто да предат,

деца и внуци със живот нормален да дарят.

Трети творят и пазят си душите,

да бъде чист духът им искат те,

съзнателно създават красотите

на всемира свой -

тъй уникален и необозрим.

Във всеки има по един огромен свят,

за жалост, правилата в него нарушават.

Не Правда, Истинност, Любов и Благодат,

а други интереси надделяват.

Понякога ме срещат тъмните вселени,

вместо хармония избухва сблъсък.

И вместо ярко да блестят звездите,

горчивина създават за душите.

Боли ме от това, страдам,

нападната е моята доброта,

безжалостно и хищно я разкъсват.

Боли и самота

тъжно във гърдите ми свисти.

На изпит е подложена

не просто човешката ти суета,

а цялата ми същност и моята душа.

И шепне ангелският глас:

Прости, прости!

Тоз, който е суров във своята същност,

чрез път неведом Господ ще смекчи.

А този, който със разумност надарен е

съзнателно към прошка ще поеме.

Прости, прости!  -

шепне ангелът, хранител:

Те малки още са деца

и като теб от Бога са дошли-

изпратени души с духове несъвършени

да учат, да работят, да творят.

И колкото и трудно да преглъщам,

и колкото и много да тъжа,

животът  просто няма да е същият,

ако не успея да простя.

И тъй живеят милиард Вселени,

и всеки в своя свят неповторим,

ту сблъскват се,

ту вървят обединени

в любовен танц вълшебен и неотразим.

Какъв ще бъде –

сам избира всеки!

Дали в астрала гъст

от адски мисли ще гори

или над него ще се извиси

и радости за всички ще твори.

Едно е сигурно, обаче!

Какъвто и в живота да си ти,

той просто няма смисъл

без красота от вътре

и без умението да простиш.

© Пепа Рашева
    август 2015 г.

Тези стихове се появиха благодарение на:

-Всички, които се родиха българи и забравиха.

-Всички, които станаха журналисти за да разпространяват Истината и забравиха.

-Всички, които се представят за приятели, но не знаят смисъла на тази дума.

Посвещавам на всички Добри хора, които се стремят да водят съзнателен и разумен живот. Бог с вас!

 Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!