СЪТВОРЕН ЗА ДА БЪДЕ СПОДЕЛЕН

Животът за това е сътворен

за да бъде споделен!

Споделяш залеза

и изгрева на всеки ден.

Споделяш изгледите

цъфнали в полята

и сенките на трудности, беди…

Споделяш плодовете,

изобилието на житата,

усмивките на всички

ползотворни дни…

Създал ни Бог така от векове,

животни, птици, хора …все по две.

И планетата така  расте, расте

със стада, ята и родове.

Вървят си все по две  -

мъжко, женско и след тях дете…

Такава е хармонията Божия

във земния ни водевил.

Такъв порядък Той е отредил.

Но можем ли с Любов

и без да се пестим

себе си със друг да споделим?!

Превзело ли е егото света!

Страсти на какво сме подчинили!

Страхуваме ли се от близостта!

Разумност влагаме ли в същността ни!

Разбираме ли онова,

което вложено е изначално

във женствената красота

и в мъжката тоналност!

Яхнала ни суета,

надянала е маски, ореоли…

Изглежда честна като святостта,

с невинност даже, уж се Богу моли!

Уж всички станаха духовни,

стремежи имат най-добри,

а някъде зад зидове бетонни

в души по две, кипи и ври …

Така във скръб и радост

Животът си върви...

Учим се на прошка, Благост

с далечните и сродни нам души.

И плачем щом сърцето

някой натъжи,

и смеем се, когато

от щастие звънти.

Така израстваме, по две, по две…

и сменяме пера с криле.

И волю - и неволю

учим всеки ден

изкуството „да бъдеш споделен“!

© Пепа Рашева

17 септември  2017 г.

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!