Не искам аз да се събудя,
във сънищата ми си ти
Дохождаш често да ми кажеш
какво в душата ти тежи
Пристъпваш плахо, боязливо…
Стоиш в страни с наведена глава…
Прошка търсиш мълчаливо,
с очи говориш, без слова
Не смееш с глас да се оплачеш
и фалша да разкъсаш на мига.
Илюзиите чужди дето хранеше,
бледнеят вече в твоята съдба
Пристигаш тъжен, без крила,
разбрал за важните неща…
И търсиш в погледа ми благ
знак, че съм простила пак
Простила съм, недей тъжи!
Душата ми мъст не търпи
Където цвят и плод е имало,
по стъпките им прошката върви.
Простила съм, не се съмнявай!
Сърцето ми без нея не може
да заспи
Че твойта кръв за чужди интереси ти предаваше,
моли се само Бог да ти прости!
© Пепа Рашева
18 март 2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че споделяте с нас Вашето мнение :-)