Като песен на вятър

Като песен на вятър

Като песен на вятър,

помилван от слънцето

се рее Духът ми

над морския бриз.

Блаженство, Божествено

изпълва сетивата ми….

Любов и Благодарност

от сърцето струи!

Чайка самотно на камък 

сред вълните стои.

Навярно своя любим чака…

от сините висини.

Красива снага вие

Странджа в далечината.

Синкав воал покрива

плажа, морето и планината.

Като злато трепти

залязващото Слънце във водата.

Щурците свирят,

галят слуха, радват душата!

©  Пепа Рашева

Созопол, 31 юли, 2013г

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!