Самотата обича ме страстно,
неуморно в сърце ми се скита,
спътник чудат, следва ме вярно,
муза вълшебна и даровита.
Ревнува ме пази от мъжки обход,
не й пука, че тонове тежка е.
С мъка я нося, превивам гръбнак,
да я опиша, не лесно е.
Тя стихове пише, римува в захлас,
думички пъстри със щрихи
горещи.
Те рани превързват, балсам са за тях,
в сърцето ми ангелско с болки човешки.
Ще литна тъжна ли от
земята -
уморена от битки със егоизма!
Но обсебила е музата ми душата,
дано оттатък, светът е различен!
© Пепа Рашева
1 ноември 2019
Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!